ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

26-ти април,
1949-та година.

В Москва започва първата сесия на СИВ.
От марионетните на Кремъл държави в социалистическия концлагер в Източна Европа, в други части на света и у нас.

Падането на желязната завеса, заедно с Берлинската стена от 1989 г. формално не прекратяват съществуването на СИВ.
Но самият икономически социалистически абсурдизъм на СИВ, подкопава основите му.

От 1 януари 1991 г. страните от СИВ започват да извършват равнопоставени сделки помежду си,
по правилата на пазарната икономика.
В резултат на това се получава радикален спад в търговския обмен,
с несиметричната търговска зависимост от СССР.

Последната 46-та сесия на СИВ се провежда на 28 юни 1991 г. в Будапеща.
България, Унгария, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Чехословакия и СССР,
сключват споразумение за прекратяване съществуването на организацията.
В срок от 90 дни – 26 септември 1991.

България със всички страни от СИВ,
равностойно уреждат помежду си взаимоотношенията си.
Едидствено СССР не върна дължимите на България 100 млн., непотърсени от тогавашният Финмин Иван Костов.
Нещо повече!
Финмин Иван Костов, после и в качеството си на Премиер,
не потърси откраднатите от Огнян Дойнов/според последният соцфинмин Белчев/,
над милиард по проекта „Нева“.
Па-късно, в „приватизацията“ ,
без да търси произхода на парите,
Иван Костов изпра всичко крадено от комунистическата номенклатура
и ограби и сините, и червените бивши „строители на социализма“.
Сребърният фонд остана празен поради формален следприватизационен контрол.
Следствие на което, днешните пенсионери,бивши „строители на социализма“,
тънат в мизерия със символични пенсии.

Така висшата комунистическа номенклатура, от антикапиталисти,
Иван Костов ги превърна в днешните едри капиталисти и обръчите им от фирми.
Вместо иновации, новите комунистически „капиталисти“ нарязаха заводите за скрап.
Затова днешният „капитализъм“ е по комунистически.
Спекулативните олигарси около некадърника Борисов, са неконкурентно способни!
И разчитат единствено на еврофондове, и на нагласени държавни поръчки.
И на опрощаване на задължения, като Кирил Домусчиев…
Или на чадър от Борисов, както Васил Божков, срещу 4 млрд. „такса спокойствие“…

Останалите, особено семейният бизнес, се борят за оцеляване!
Постоянно рекетирани, от чиновници ГЕРБ-калинки…

Забравете за пазарна икономика и лоялна конкуренция!
Докато гласуването е имитация на избори,
спротивоконституционите водачи на листи и „избираеми места“.

Докато гласуването е фалшификация на избори!
С фалшиви избирателни списъци!
С над милион фалшиви избиратели!

Очевидно от разминаването между НСИ и ЦИК/ЕСГРАОН/.