ИСТОРИЯ за КУЧЕ

ИСТОРИЯ за КУЧЕ…ИСТОРИЯ за ТОВА , КАК се ИЗГРАЖДАШЕ…“НОВИЯТ ЧОВЕК“…В 16-та ШУМКАРСКА ССР……

НАРОД без ИСТОРИЯ е СТАДО!
Тези дни се разиграва голяма истерия с чумата по свинете…Като чух, че БББ-Бойко Борисов Българоубиецсе разпоредил да избият и свинете в дворовете…Върнах се в спомените си не в моминството, а чак в детството…
Спомням си, като много, много малка на село…Трябваше доброволно да си заведеш кучето в двора на селсъвета…така тогава се наричаше кметството. Кучето трябваше непременно да е завързано с въже, а не със синджир…Защото един „другар“ на шумкарите го умъртвяваше с ток…На долния край на летва беше забит пирон със завързана за него жица с ток. Ръгваха кучето , което стопанинът му трябваше да го държи…След квичене и конвулсии кучето притихваше и застиваше…Ти „доброволно“ трябваше да засурнеш кучето си на края на селото…Там по нареждане на антинародната „народна власт“ текезесарите бяха изкопали дълбок трап …
Скъсах се да рева за нашето куче и не разбирах защо е всичко това…Колкото пъти питах баща ми, той ми отговаряше едно и също…“ За да няма кой да залае и да не разберат комшиите кога ни отвеждат в мазето на селсъвета…За да ни „съгласяват“ за текезесето…“Разсилният надвечер викаше баща ми за някаква справка…Баща ми се връщаше сутринта от селсъвета …Отначало умърлушен…После все по-късно и все по- насинен…И накрая влезе в текезесето…
Единствен в цялото село не стана текезесар дядо Тодор…Но му замениха чернозема с поляни с трънки …На чукарите…Където, както казваше баща ми: „Тези земи стават , само там да се е.ат зайците“…После забраниха на дядо Тодор да гледа и животни у тях…Защото разнасяли зарази…Така той хем вече нямаше животни, хем го разсипваха с наряди за вълна и мляко…А той нямаше дори от къде да ги купи, защото и другите нямаха в дворовете си…Защото и на текезесарите животните в дворовете им разнасяли зарази…Заради ината на дядо Тодор, жена му го напусна и си отиде в съседното село..Отведе и децата им…
Дядо Тодор умря сам като куче…Къщата му беше през два двора…Когато се залежа…Късно вечер… В тъмнината…Майка ми ходеше да му занесе една пахарка чорба…За да не умре от глад…Когато умря дядо Тодор, „другарите“ се кефех: „Един фашагата по-малко“ …Другите също плюеха дядо Тодор…От страх…И баща ми го плюеше…От страх… За да не ходи пак в мазето на селсъвета…Но в къщи, вечер псуваше шумкарите и другарите… И ни казваше: “ ШУМКАРИТЕ са най-големите ФАШАГИ…ДА МЪЛЧИТЕ КАТО ГРОБ!…АКО не ИСКАТЕ да ме ВКАРАТЕ в ГРОБА…“ ……….
НАРОД КОЙТО НЕ СИ ЗНАЕ ИСТОРИЯТА е СТАДО!