Поет, художник, мистик и автор на „Пророкът“ (една от най-четените книги през ХХ век), Халил Джубран (1883–1931) се е превърнал в легенда на нашето време.

Последователи от целия свят намират вдъхновение в неговата ненадмината способност да изразява вечни истини чрез изящната си поезия и да обедини Изтока и Запада в поетично царство на любовта, вярата и природната красота.

Подбрахме част от неговите красиви и проникновени мисли…

  1. Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на душите ви.
  2. До зората не можеш да стигнеш от другаде освен по пътя на нощта.
  3. Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да побере тя.
  4. Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не.
  5. Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато.
  6. За да се разкрие истината, потребни са двама – един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере.
  7. Когато си гърбом към слънцето не виждаш друго освен сянката си.
  8. Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.
  9. Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.
  10. Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му сърцето си, или на свой ред му служи.
  11. Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от нея.
  12. Как можеш да пееш, ако устата ти е пълна с храна? Как ще се вдигне за благослов ръката ти, ако е пълна със злато?
  13. Мъжете, които не прощават на жените дребните им прегрешения, никога не ще се радват на големите им добродетели.
  14. Любовта и съмнението никога не си продумват.
  15. Щедростта не е да ми даваш това, което ми е нужно повече отколкото на теб, а онова, което на теб ти е нужно повече, отколкото на мен.
  16. Колко сляп е онзи, който ти дава нещо из джоба си, та да може да вземе нещо из сърцето ти!
  17. Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото.
  18. Очевидното е онова, което ни убягва дотогава, докато някой не го изрази простичко.
  19. Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш, ще бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.
  20. Ние избираме радостите и скърбите си дълго преди да сме ги изпитали.
  21. За пътищата костенурките могат да кажат повече отколкото зайците.