В сайта Свободно слово е поместена статията Легенда за Драгиевата чешма.
„Легендата за Драгиевата чешма се ражда през 1934 година, когато командир на граничната застава е Капитан Стоян Драгиев –
изявен родолюбец и приятел на жителите на село Чавдар, пристигнал от Пловдив. Впечатлен от хората, които зорко бдели на южната граница,
Драгиев решава да построи чешма. Тази идея е била прегърната от местното население и с общи усилия се е реализирала. Те носели на гръб
и самар камъните, а дюлгерите измайсторили чешма за чудо и приказ. Още тогава хората я нарекли “Драгиевата чешма”.

Двама граничари от заставата в село Чавдар – Тодор Бекяров (певец) и Ангел Иванов (акордеонист) от Стара Загора измислили текста и
музиката на песента за Драгиевата чешма. Песента се е понравила на всички и се е предавала от набор на набор. След уволнението си,
мъжете я отнасяли по родните си места със спомена за суровите дни и нежните чувства. Ето част от текста:

“Ела да видиш ти в тоз прекрасен край,
тревата как расте, руйно вино как се лей,
кебап се как пече, пъстървата как кълве.
От високите скали простора погледни,
чашите си напълни и либето си прегърни”.

Днес Драгиевата чешма е включена във всички туристически маршрути в Община Доспат и е гордост за жителите на село Чавдар.

Най-дългата улица в селото носи името „Драгиева чешма“.“

Историята с чешмата на с. Чавдар е по-скоро рекламен трик.
Саморазобличаваща е снимката ,придружаваща статията.
А тя е на Драгиева чешма от … СЛИВЕНСКИЯ БАЛКАН.
Чешмата се намира на панорамния път Сливен-Чуката-Карандила, под връх Харамията, на 3.2км от разклона м.Меча поляна
за м.Карандила и вр. Българка.
Изградена 1932 година от ІІІта трудова дружина с командир полк. Петър Драгиев, при извора между Лясков рът и Прозореца,
на северозападния склон на билото на планината. Първоначално е носела името на „Св.Петър“,
а в последствие се е утвърдило името „Драгиева чешма“.
Прославена е с песента „Драгиева чешма“. Музиката е написана от Димитър Шампион,
а текста от трудовият фелдфебел Петър Бояджиев в съавторство на арх.Георги Гюлмязов.
Кога, как и от кого е създадена песента?
В несъществуващият вече, но емблематичен някога ресторант „Старият бряст“ в центъра на Сливен, се е посещавал от елитът на града.
Ресторантът се е намирал точно срещу хилядолетният стар бряст,обявен през 2014г. от Брюксел за „Дърво на Европа“.
За жалост общинските ГЕРБ-калинки и еколози-лемури през 2018г. го напръскали с някакви „оздравяващи“ химикали и старият бряст изсъхна
за дни…
В някогашният ресторант запаленият природолюбител арх.Георги Гюлмязов прочел на музиканта Димитър Шампион стихове, посветени на Драгиевата
чешма и на Драгията.
Музиканта Димитър Шампион бил много впечатлен от стиховете и веднага нотирал на салфетка хрумналият му мотив за мелодия.
Днес в Държавен архив-Сливен се пази салфетката и началният текст, предадени от семейство Качарови, като скъпи семейни реликви ,
заедно с други нотирани песни и лични документи на автора.

Ето и оригиналният текст.

Налегне ли тъга на морна ти душа, – x2

В балкана ти иди – там дето славей сладко пей.
На Драгиева чешма мъката си разпилей. – x2

Ела да видиш ти тоз прекрасен край, – x2
Водата как тече, пъстървата как кълве,
тревата как расте , руйно вино как се лей .

На високите скали, скоро там се изкачи, – x2
Простора погледни,
чашата си напълни, свободно отдъхни, либето си прегърни.