Големият антикомунист и демократ Илия Минев днес е по-актуален от всякога.
Всички инстинктивно усещат, че е формално и мъчително членството на България в ЕС и НАТО.
Трябваше да дойде Джон Макейн, и след разговор на четири очи с Орешарски, да прекрати Южен поток…
Трябваше да дойде Джо Байдън и да набие манерките на Борисов и Радев, за да се съгласят да закупим Ф-16…
Русия на Путин, не ни изпуска от задушаващата ни мечешка „братска“ прегръдка…
Илия Минев излежава общо 33 години в комунистическите затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг
престой зад решетки в света, нареждайки се даже преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела, прекарал „само“ 27г. зад решетките.
Малко преди падането на комунистическия режим, през януари 1988 г., основава Независимото дружество
за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България.
Впоследствие не е допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си.
Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход на ДС-ти ноември1 и създадената подставена опозиция.
Оглавените от ДС и ДПС, и СДС и останалите ОФ-та.
На това вероятно се дължи и днешният провал на България в ЕС и НАТО.
Затова липсват истински лидери- демократи и от ляво ,и от дясно, които вместо да крадат България са готови да изграждат като
законна и справедлива държава на данъкоплатците.

В страдалческия живот на Илия Минев има още впечатляващи факти и цифри – На 29 години е осъден като враг на народа и
получава доживотна присъда.
1860 дни е прекарал в карцера.
460 дни е бил в гладни стачки.

Обиколил е всички затвори и лагери в държавата, самата тя оградена с телени мрежи, като концлагер.

Идеята На Бай Илия за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора.
В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация.
През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека,
описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани по време на социализЪма на Тодор Живков. Отново е арестуван.
Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го под домашен арест в град Септември.
На 11 януари 1988 в дома си в град Септември,
Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ),
което до ДС-ти ноември играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката
същност на комунизма.
В пълна изолация, забравен от новите „демократи“, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст.
В мизерия и самота, в Пазарджик.
Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 г. в София, признателни граждани издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън”
между булевардите „България“ и „Черни връх“.
На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.
През 2000 г. „демократичният“ президент Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.
Но пред българите и до днес виси тежкият въпрос на Бай Илия Минев: „Ти какво пожертва, за да я има и утре България?”
Безсмислено е да се питат ОНИЯ ТАМ ГОРЕ!
Те с пълни шепи грабят…