Веднъж ми се присъни странен сън- небето сякаш се отвори и аз помолих Бог за интервю.

-Така, значи искаш да ти дам интервю?-попита ме Господ.

-Стига да имаш време…- казах аз.

Бог се усмихна и рече:

-Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш, какво те интересува?

-С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

-Това, че когато сте деца, вие искате да сте големи и бързате да пораснете. А после пък мечтаете отново да станете деца…

че губите здравето си за да спечелите пари. А пък после пилеете парите, за да възстановите здравето си…

че мислейки тревожно за бъдещето, вие напълно забравяте настоящето. И така не живеете нито за настоящето,
нито за бъдещето…

Че живеете, сякаш никога няма да умрете. А после умирате така, сякаш никога не сте живели…

Ръцете му хванаха моите и дълго стояхме така мълчаливо. След известо време аз отново го попитах:

-Мога ли да Ти задам още един въпрос?

Кимна утвърдително с глава и ми се усмихна насърчително.

И аз попитах:

-Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

-Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Единственото, което могат да направят е да се оставят
да бъдат обичани…

Че трябват години, за да се изгради доверието. Но са достатъчни само няколко секунди, за да бъде разрушено…

Че най-важното в живота е не “какво” имат, а “кого” имат до себе си…

Че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които со по-добри или по-лоши от тях…

Че богат е не този, който има най-много, а онзи който се нуждае от най-малко…

Че трябва да контролират поведението си. В противен случай, то ще контролира тях…

Че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат. И че после са нужни години ,
за да заздравеят отново те…

Да се научат да прощават, като се упражняват за това…

Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не винаги знаят как да показват чувствата си…

Че с пари може да се купи всичко, освен щастие…

/но без пари, не може да се купи нищо…/

Че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите…

Че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване…

Че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв- това е огромно богатство…

Че понякога не е достатъчно другите да им простят. Трябва и сами да си прощават собствените грешки…

Че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат на глас…

Че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове- ще се оплетат в интриги, ако са посели любов-
ще бъдат щастливи…

Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си. А да се задоволят с това,
което вече са постигнали и в момента постигат…

Че да бъдеш щастлив е решение. Те сами си решават да са щастливи с това, което имат и което са.
Или умират от завист и ревност, заради онова, което нямат…

Че двама души могат да гледат в една и съща точка, и въпреки това да виждат съвсем различни неща…

Да научат, че тези, които са честни пред себе си , без да отчитат последиците, постигат много в живота…

Че дори да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сили да успокоят болката му…

Че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат
заедно завинаги…

Замислих се…

Бог потъна в мълчание.

…
ВидовДЕН наближава.
КУРАЖ!
Не се страхувайте от кремъльоньоните и от путиниста Бойко Бекапето!
God bless Bulgaria !!!
God bless EU !!!
God bless NATO !!!
God bless USA !!!