13 януари.
1928 г.
В центъра на Скопие.
На Каменният мост на р. Вардар.
Патриотката от Тетово Мара Бунева разстрелва осъденият от ВМРО на смърт резидент на
сръбската тайна полиция – Велимир Прелич.Той пряко е отговорен за терора над българското население в Македония и
за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.
Въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското
възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си.
Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища и още в първите дни хората
отрупват гроба й с цветя, въпреки заплахата от репресии.
Безсилна пред народната любов, сръбската власт унищожава тленните останки на 26-годишната патриотка, за да не се превърне
гробът й в място за поклонение.
Самоубийството на Мара Бунева обаче остана невидимият духовен мост
между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминават.
И скоро ще се прегърнат заедно в голямото семейство на цивилизованият и благоденстващ Европейски съюз.
Дано и Сърбия се откъсне от руската орбита, за да престанат Балканите да бъдат „барутен погреб на Европа“.
Амин!