Кукери щели да гонят злото в Разлог на карнавала „Старчевата“.
Представяме си, как злото ще се паникьоса, като научи ,че гонитбата я организират „Паркинги и гаражи“, община Разлог,
Народно читалище „15.IX. 1903-1909” и РУ – Разлог.
Гонитбата щяла да започне на 12 януари в 10.30 часа.
Шествието с официалните гости щяло да тръгне от народно читалище „15.09.1903-1909“ и да
продължи до централния площад на Разлог, където ще дефилирали след това всички-27 групи с близо 1500 участници от страната
и чужбина.
И…толкоз.И ще се успокои злото.Парите ще се усвоят. Мероприятието ще се отчете. Няма я душата българска, изтръгната от кремъльоньоните. Кукерите са читалищна бутафория или целогодишна туристическа атракция по курортите. Маскарад на маскарада, в който никой вече не вярва.
Нали ако някой все още вярваше, кремъльоньоните през глава щяха да хукнат към Матушката, Империята на Злото.
А путинистът Бойко Бекапето щеше да ги изпревари с три обиколки, а не с три мандата.

…Аз съм от Кукерландия, където дори и пионерчетата знаеха, че съвременният театър е тръгнал от нашият край.
Защото още преди да имат траките царства, по селата са се правели маскаради на бог Дионис и се е изпивало неограничено количество вино,
поради измразяваща температурна мотивация.
Но хората вярваха и наистина кукерите гонеха злото.Навсякъде и най-вече в себе си.А на село всички бяха кукери-и малките и големите.
Но… комунягите забраниха кукерите, забраниха да си гониш злото в себе си…
Последните истински кукери съм виждал, като дете, през 1954г.
След Кукеровден, от трите съседни села, се събираха последните кукери, на поляната край двора ни.
Нея година не бяха много.Най-много десетина.Радвахме им се с дядо ми, през плета.
Изведнъж, от някъде се изсипаха 40-50 цивилни и униформени, и ги помляха от бой.
Уплашен и объркан, попитах дядо си:
-Защооо…
Дядо ми, който псуваше много рядко, нещо необичайно за село, и може би затова ми отговори без да ме поглежда:
-Да им е.а майката на комунизъма.Казват че кукерите били преоблечени диверсанти и разбойници.А то най големият разбойник и мързелан е Ураля!
…С Моню Калъчката, мой връстник и съсед , много обичах да си играя.А баща му Ураля,беше партийният секретар на селото.
Викаха му Ураля, защото на партийните събрания, за щяло и нещяло викал „Ура!“. И карал и другите другари да викат.