Народ, който не знае историята си , е паплач…
Тези,които папагалстват комунистическия и руски прочит на българската историята са предатели…
Предатели на семейството си…
Предатели на бъдещето на децата си…
Предатели на себе си дори…
„Йовано, Йованке“ е българска народна песен от македонския край, в която се пее
за невъзможната любов на момче и момиче.
Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш,
мори бело платно белиш,
бело платно белиш душо,
все нагоре гледаш./2/
Йовано, Йованке,
яз те тебе чекам,
мори дома да ми дойдеш,
а ти не довагяш, душо,
сърце мое, Йовано./2/
Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща,
при мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано./2/
Йовано, Йованке,
яз те тебе чекам, мори,
дома да ми дойдеш,
а ти не доагяш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш,
мори бело платно белиш,
бело платно белиш душо,
все нагоре гледаш.
…17 април 1903 година.
Солун.
Гостилница, подобна на всичките в Османската империя.
Млади, корави мъже отпиват от юзчета мълчаливо.
Влиза младеж, поръчва си юзче и запява „Йовано, Йованке“
И всички мълчаливо заплакали…
Ех, Йовано, Йованке…Това е кодираното съобщение, че е загинал Орце.
…Йордан ( Орце ) Георгиев (Гьошев) Попйорданов е вадачът на „Гемиджиите“.
Те са клетка на т.н.„Женевска група“ на Женевският клон на тайна младежка революционна организация на МТРК,
и определят себе си, като „група хора простили се вече с живота и отпуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите“.
На 16 април 1903 година Орце взривява динамит в прокопания тунел под Банк Отоман в Солун и я вдига във въздуха.
Загива на 17 април 1903 година, хвърляйки последните си бомби върху обсадилият го аскер.
Тодор Александров, пренася от Кочани до Солун за Орце 160 килограма динамит.
Динамитът е произведен във фабрика в Бургас, създадена от Гоце Делчев през 1900 година,
…1903г. е година на атентатите.
Планирано е убийството на султан Абдул Хамид ІІ,отвличане на персийския шах и взривяване на легендарния Ориент-експрес край Одрин , но всичките са пропаднали по различни причини.
За начало на масовите атентати в Солун е избран 15 април.
Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир“.
Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов взривяват с динамит железопътната линия Солун-Цариград за да дерайлират влака.
Вечерта на 16 април Константин Кирков взривява газовия тръбопровод под моста при Серската гара и
прекъсва водоснабдяването и осветлението на Солун.
Орце взривява сградата на „Отоман банк“, която е изключително ценна за Отоманската империя и западните банкери.
Милан Арсов хвърля бомба в летния театър „Алхамбра“.
Константин Кирков хвърля бомба пред „Гранд Хотел“.
Илия Богданов хвърля бомба през прозорците на кафене „Ньоньо”.
Владимир Пингов подпалва „Бошков-хан“ .
Димитър Мечев и Илия Тръчков след опит да взривят резервоара на фабриката за светилен газ, хвърлят още няколко бомби в града.
На 18 април Константин Кирков е убит при опит да взриви телеграфо пощенската станция…
Август 1903 г. са взривът на гара Кулели Бургас и взривяването на четирите кораба „Вашкапу“, „Тенедос“, „Аполо“ и „Феликс Фресине“ в Бургаския залив от Антон Прудкин .
$Френският посланик в Цариград, Констанс пише:
„Без съмнение … в своето отчаяние, голям брой македонци вече нямат скрупули в избора на средства, за да привлекат вниманието
върху своите искания,“
А те са, за освобождение на всички българи от Западните покрайнини, Охридска България, Беломорска и Одринска Тракия, които са оставени на произвола на съдбата, и на милостта на падишаха.
Защото Государя „освободител“-окупатор в самият си Манифест не е казал, че го интересуват някакви си българи, а ще „освобождава“
братята християни. Но очевидно е имал на ум „освобождаването“ на Проливите. Защото е парадоксално окупирането и на Делиормана, и на черноморската полоса и на Родопите, населени предимно с мюсюлмани. А на Цариградската конференция изрично е подчертано преимуществената популация на българи в Западните покрайнини, Охридска и Пиринска Македония , Беломорска и Одринска Тракия.
Окупацията на „освободителите“ сме платили С ЛИХВИТЕ! Защото т.н. окурационен заем на току що учредената България на 1-ви юли в Берлин,
/а не на 3-ти март 1878г. в Агия Стефанос/ равностоен на 32,5 тона злато, е от „братушките“.
Основан е Окупационен фонд за създаване на Руско-Дунавска област. А не на България!!! /// Виж
Библиотека „Из нашето минало“ Поредица „Противоречиви истини от българската история“ Първо издание – Българска народна печатница, София, 1893 г. Преиздава издателство „Сексагинта Приста“, Русе, 1993 г. Окупаціонный фонд основанный для устройства Русско-Дунайской области. Българска народна печатница, София 1892. Превод от руски Галина Христова/// |
Създадената по КГБ-ейска рецепта МВРО на кремълоньона Красимир Каракачанов/ ДС агент Иван-тулум войвода/,
времето ще прикове на позорният стълб.
ВМРО на Гоце Делчев, Тодор Александров и Ванче Михайлов ще има запазено място в историята на Българския народ,
А на видно място ще бъдат Солунските атентати, едно недостижимо по храброст и самопожертвуване дело, на шепа смелчаци и оптимисти.
Днес паметник и плоча за участниците в атентатите има във Велес. А 2010 г. в центъра на Скопие е поставен паметник на гемиджиите .
Къде е паметникът им в България?
…Ех, Йовано, Йованке…
Ти си била невъзможната любов на българите.
Ти си тяхната кървава песен…
Но НЯМА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ!
И най-хубавото предстои!
Приемането на Македония в ЕС.
Където всичките българи ще сме заедно!
В общото европейско семейство.
КУРАЖ!
Народ, който не знае историята си , е паплач…
Тези,които папагалстват комунистическия и руски прочит на българската историята са предатели…
Предатели на семейството си…
Предатели на бъдещето на децата си…
Предатели на себе си дори…
Ех, Йовано, Йованке…
