ПО БОТЕВА//

Я надуй, Кури, каваля,//

след теб да викнат – запеят//

песни просташки, айдутски,//

песни за вехти бандити -//

за Бойко страшен айдутин,//

за Бойко вехто Бекапе -//

синът на Живков Страшника!//

Да чуят моми и момци//

по конгреси и по седенки;//

юнак в Интернет-клубове,//

и мъже в хладни механи://

каквий уроди раждала,//

раждала, ражда и сега//

българска майка русняшка;//

какви бандити хранила,//

хранила, храни и днеска//

нашата земя хубава!//

Ах, че мен, Кури , додея//

песните ви да слушам,//

а сам за тегло да пея,//

за тегло, Кури, сюрмашко,//

и за свойте си кахъри,//

кахъри, черни данъци!//

Тъжно ми й, Кури, жално ми й,//

ала засвири – не бой се, -//

аз нося сърце юнашко,//

глас имам меден натовски,//

та‘ко ме никой не чуе,//

песента ще се пронесе//

по гори и по долища -//

медии ще я поемат,//

интернет ще я повторят,//

та чак до Брюксел ще иде//

и тъгата ми ще мине,//

тъгата, Кури, от сърце!//

Пък който иска, та тегли -//

тежко му нима ще кажа?//

Юнакът тегло не търпи -//

ала съм думал и думам://

Блазе му, който умее//

за чест и воля да мъсти -//

доброму добро да прави,//

комунист с ножа по глава, -//

пък ще си викна песента!//

I//

Кой не знай Бойко Бекапе,//

кой не е слушал за него?//

Цар Симеончо изедник,//

или руските сердари?//

Крадец ли в Сметна палата,//

или пък клети сюрмаси!//

Водил бе Бойко пасмина//

тъкмо ми дор три мандата//

и страшен беше айдутин//

за леви, Бойко, за десни;//

ала за всички ТАМ ГОРЕ//

крило бе Бойко-путинист !//

Затуй му псуват майката//

на Странджа баир гората,//

на Ирин-Пирин тревата;//

меден им кавал приглаша//

от Цариграда до Брюксел//

и с ясен ми глас жътварка//

от Бяло море до Дунав -//

по румелийски полета…//

Един бе Бойко Бекапе -//

един на Путин и Меркел,//

един на вярна пасмина;//

мъничък майка остави,//

глупав от татка отдели,//

със сестра, Бойко, без братец,//

ни нийде някой роднина -//

един сал вуйка изедник//

от вярната СИК- дружина!…//

Юнак тридесетгодишен,//

На СИК го даде майка му,//

по чужди врата да ходи,//

от чужди хлябът да краде;//

но стоя Бойко , що стоя -//

стоял ми й от ден до пладня!//

И какво да ми спечели?//

Голям армаган на майка -//

тез тежки думи отровни://

„Що ме си, майко, продала//

на тези от СИК аргатин://

овци и коли да крада,//

да ми се смеят хората//

и да ми думат в очите://

да имам баща войвода//

на милионмина пасмина,//

всичките да е наплашил,//

да владей Стара планина,//

аз при Сикаджи да седя -//

във тоз сюрмашки обирджи!//

копилето им да бавя;//

час по час да ме нахокват,//

че съм се бавно увълчвал,//

че човек няма да стана,//

а ще да гния в тъмница,//

и ще ми капнат месата//

на Кара баир на кола!…//

Проклет бил човек Сикаджи!//

Проклет е, майко – казвам ти,//

не ща при него да седя,//

копилето му да бавя//

и крастите да му завръщам.//

Яли ги свраки и псета!//

При татка искам да ида,//

при татка мамо, във Правец;//

татко ми да ме научи//

на к’ъвто иска занаят.“//

Зави се майка, замая -//

камък и падна на сърце;//

гледа си Бойку във очи ,//

във очи черни, големи,//

глади му тиква къдрава//

и ръда клета, та плаче.//

Бойко я плахо изгледа,//

и с сълзи и той на очи,//

майка си бърже попита://

„Кажи ми, мале, що плачеш?//

Да не са татка хванали,//

хванали опандизили,//

та ти си, мале, остала//

сирота, гладна и жъдна?“…//

Прегърна майка Бойче си,//

в очи го черни целуна,//

въздъхна, та му продума://

„За тебе плача, Бойко льо,//

за тебе, дете хубаво,//

писано още шарено://

ти ми си, синко, едничък,//

едничък още мръснИкчък,//

и добри думи хортуваш; -//

Но майка пак ще те жали,//

да идеш, синко, с татка си,//

айдук кат него да станеш!//

Татко ти й снощи доходял,//

за тебе, синко, да пита -//

много ме й съдил и хокал,//

що съм те, синко, пратила//

при Сикаджи, а не при него -//

да види и той, че има//

хубаво дете бандитче;//

далеч ли да го проводи,//

Винету-книга да учи,//

или айдук да направи,//

по министерства да ходи.//

Триста й заръци заръчал,//

в неделя да те проводя//

на путинистко сборище…//

Ще идеш, синко Бойко льо,//

едничък синко на майка!//

Ще идеш утре при него;//

ала те клетва заклинам,//

ако ти й мила майка ти,//

да плачеш, синко, да искаш,//

пасмина ти да я водиш,//

хем далеч да те проводи,//

Винету-книга да учиш -//

майци си писма да пишеш,//

кога при Путин отидеш…“//

Рипна ми Бойко от радост,//

че при татка си ще иде,//

страшни айдуци да види//

на путиниско сборище;//

а майка ядна, жалостна,//

дете си мило прегърна//

и… пак заръда, заплака!…//